Какво е необходимо да знаете за хибербарните камери

            Повечето водолази имат ограничени познания за хибербарните камери, а тези съоръжения често се оказват най-добрите приятели на пострадал водолаз. В екстремни ситуации лечението на време в хипербарна камера може да предотврати доживотен паралич. За да успокоите общите страхове и недоразуменията относно хипербарните камери, тази статия отговаря на често задаваните въпроси на водолазите.

Какво точно представляват хипербарните камери и за какво се използват?

Хипербарните камери са съдове, в които пациентите дишат 100 процента кислород, за да лекуват различни медицински условия на по-големи налягания от нормалното атмосферно (Морско равнище) налягане. Хипербарни камери, които се използват за лечение на водолази, страдащи от декомпресионна болест, обикновено се наричат „камери за рекомпресия”.

За разлика от другите области на медицината, клиничните аспекти на водолазната хипербария са развити от военния персонал, докато клиничната хипербарна кислородна терапия (HBOT), използвана за медицински приложения, е развита първоначално от цивилни здравни представители.

            Концепцията на хипербарната терапия безспорно не е нова. Документацията показва, че дишането на въздух под налягане, е използвано терапевтично още през 1660г. Въпреки че употребата на хипербарен кислород традиционно е била ограничавана най-вече в Съединените Щати, той се е използвал в други държави повече от 100 години.

            Първоначално използвана за лечение на кесонна болест при водолази, гмуркащи се в дълбоки води, които изплуват прекалено бързо, технологията се развива в края на 1800г. През последните 30 години, обаче, HBOT е станал много по-широко приет, като научните доказателства са показали, че той подлежи на забележителна и многостранна обработка.

Комитетът на Подводното и Хипербарно Медицинско Общество (UHMS) дава препоръки за кои болести е подходяща кислородна терапия на хипербарията. Тези условия са: газова гангрена, отравяне с въглероден окис, вдишване на дим, отравяне с цианид и сероводород, изгаряния, определени меко-тъканни бактерии, проблемни наранявания, присаждания на кожа , гръбначни наранявания, ампутации, остеомиелит, наранявания на тъканите от лъчиста енергия и анемия.

Какъв е принципът, на който работи хипербарната кислородна терапия?

            Ефективността на HBOT се базира на един общ основен принцип: кислородът се доставя на тъканите и клетките като временно е включен в хемоглобина в телесните червени кръвни телца. При нормални условия, когато въздух е взет в белите дробове и преминава в кръвното снабдяване, хемоглобинът е почти 100 процента наситен с кислород. Но дадено нараняване или болест може да разруши този процес, лишавайки тъканите и клетките от част или от целия им необходим кислород. При тези обстоятелства нормалното атмосферно налягане не е достатъчно силно, за да осигури необходимото количество кислород в тялото. Въпреки че хемоглобинът не усвоява много повече кислород, HBOT насища кръвната плазма, която включва по-голямата част от кръвта, с кислород, като по този начин увеличава доставянето на кислород към тъканите и клетките. В сравнение с въздуха, който има 21 процента кислород на 1 ata, 100-процентовият кислород на 3 ata причинява от 10 до 15 увеличения в гънките на плазматичната кислородна концентрация с равнодействащо увеличение в тъканното обогатяване с кислород.

В допълнение към свръхобогатяването на кръвта, кислородът, доставен на подходящо налягане, повишава много способността на белите кръвни телца да убиват бактерии и да се борят с инфекции. Той също така намалява отоци, или течни натрупвания чрез вазоконстрикция (стесняване на кръвоносните съдове) и помага на тялото да установи как да поправи ранената съединителна тъкан.

Тези резултати не могат да бъдат дублирани с локален кислород, който е даден на пациент чрез пробити вентилирани пластмасови торби или чашки. Няма никакво доказателство, че тази локална кислородна терапия има каквато и да е медицинска полза.